понеделник, 17 август 2015 г.

Глаголи

Събуждах се. 
Мечтах.
Танцувах под дъждовни капки.
И скачах в локвите с усмивка.
Вярвах и потъвах във безверие.
Летях и падах в прашните пътеки.
Пълзях...
Окалях се.
Изцапах се...

Понякога не исках да се вдигна.
А после хващах се за сламки.
Изплувах от собствените си капани.
Окъпах се в морета от сълзи.
Бях цяла, но носех белези от рани.
Изправях се!
И паднах пак!
А после за пореден път се вдигнах.
Събудих се!
Отново помечтах!
Подминах локвите с усмивка!
Чадър във чантата не сложих!
Не се научих, да се пазя!
Напротив, още повече обичах!
Плаках.
Смях се.
Толкова боля.
Но оживях, за да се напиша ...
                 


                              
                                                 картина:Иван Костов 
Публикуване на коментар