петък, 19 юни 2015 г.

Игри

Събудих се!
Не исках да отварям очите си.
Бях разбита.
Нямах нищо.
Нямах теб...
Бях пионка в твоята игра на шах срещу света.
Ти оцеля. Оцеля, аз бях човекът, който те спаси.


Поех ударите, които ти така и не отнесе.
И бях спасителен сал.
Бях остров...
Бях ...
И бях усмивка.
И бях прегръдка.
Бях даже топлина.
От мен останаха парчета.
Непотребна вещ, захвърлена встрани.
Достатъчно ли беше?
Събудих се!
Очите си не исках да отворя.
Не исках да излизам дори през входната врата.
А трябваше да се усмихна.
Нямах вече теб.
А и себе си изгубих.
Заглъхнах в преглътнат плач.
Не те поисках.
Свърши...
Събух се!
Не ми остана нищичко от теб.
А имах ли те истински, не знам.
Не те изпратих.
Ти не знаеш, твърде дълго ме боля.
Удавих мъката си във усмивки.
Насилих се отново да отворя своите очи.
Насилих се да се събудя.
Насилих се да се събера.
И бях ти всичко.
А днес не съм.
Не съм разбита.
Даже само мъничко боли.
Не се удавих в мъка.
Оцелях и аз.
Твоите игри не ги научих.
Сама на себе си останах сал.
А стиховете моят остров.
От песните се будих и сърцето оцеля.
Не си ми нужен.
Нужна съм на себе си сама.
Няма в стаята да се затворя.
Не ми останаха сълзи.
Не си ми нужен.
Сърцето ми отново самичко се събра.
Отново мога да обичам.
Мога, мога и без теб да продължа





Публикуване на коментар