Бе тихо. Твърде много казахме до днес. Сега мълчим!
Толкова остана от изпепеляващата обич.
От огньовете от чувства.
От танците в дъжда.
От общите молитви.
Сбогувахме с теб!
И бе трагично!
От твоите сълзи.
От моите сълзи.
От тъжните усмивки, до последната целувка.
Сбогувахме се с теб!
Когато ме обиди.
Когато ти отвърнах.
Когато за последно звънна телефонът.
Сбогувахме се с теб!
Макар да се обичахме.
Макар да беше празно и безмълвно.
А после се подминахме.
Без думи...
Казахме си твърде много, за да можем пак да се обичаме.
Сбогувахме се тихо!
Поехме всеки в своята посока.
Липсваше ми тишината.
Сбогувахме се!
Нека помълчим!
Заради силната обич!
Заради приятелството!
Заради малките ни борби!
За романа, който не написахме!
За всичко, нека за край помълчим!
Няма коментари:
Публикуване на коментар