четвъртък, 14 май 2015 г.

Научи ме - спомен за един прекрасен човек

   Тя беше малка жена. Около 1,50-1,60м. Зад тъмно боядисаната и коса, прозираха белите косъмчета, признак на отминаваща младост и вече дошла мъдрост. Влезе в стаята тихо, говореше бавно , сякаш времето никога нямаше да свърши. В очите и пълни с блясък се четеше доброта. Разказваше своите уроци като приказка, която не исках да свършва...


        Защо разказвам за нея ли? Просто се сетих. Гледах "Учител на годината", а в съзнанието ми излезе нейния образ. Истината е, че тя ми преподава само една година. Една година, която промени мен. Без Нея нито този блог щеше да съществува , нито аз - такава каквато съм сега. Никога не спря да вярва в мен, дори когато аз бях изгубила вярата си. Днес каквото и да кажа за Нея, то няма да бъде достатъчно, за да опише учителя-вдъхновител, когото аз съзрях. Тази малка жена, притежаваше огромно сърце и вяра в своите ученици. Често се засичахме в коридорите и ми казваше "Чети, момиче! Чети и пиши! Развивай това, което ти е дадено от Бог! Носи винаги в себе си тефтер, записвай всяка мисъл, тя някога ще ти е полезна!".
    Беше строг човек. Често суров, не всички я разбираха. Дори сега биха ме обвинили в пристрастие, защото бях нейна любимка в класа, но просто тя видя в мен това, което никой друг не откри. Тя изкара стиховете от задните страници на тетрадката ми, тя ги четеше и редактираше. Поправяше строфите и подравняваше римите. Слагаше точките и запетаите /нещо, когато така и не се научих правилно да правя/.
    Същата тази жена, винаги от първи ред , ме гледаше с топъл и спокоен поглед, когато четях някое стихотворение или бях водеща на училищен концерт, знаейки за сценичната ми треска. Така и ме изпрати на завършването. Отново на първи ред, точно срещу мен, с букети цветя в ръцете, никога не бе от мен. Гледаше ме, а очите ми се пълнеха със сълзи, четях думите, но виждах само нея, а тя се усмихваше, за да не се разплача... Когато всичко свърши, отидох прегърнах я и сложих в старческата и ръка едно листче. Казах и -Благодаря. Не чух какво ми отговори  пожела. Просто излязох през вратата на гимназията, за да продължа живота си.
    Тя ни получи никога награда "Учител на годината", познават я  нейните ученици и колеги. Там в полите на пл. Осогово вдъхновила децата, да обичат книгите, живееща скромно и търсеща своите малки поети, на които да подари начало.
     Поклон пред една истинска и велика жена, г-жа Димитрина Джалева. Учител, който се помни винаги. Вдъхновител и наистина голям човек.
Публикуване на коментар