Наричах те по име.
А тайничко нашепвах ти любими.
Обичах те толкова много.
Толкова много… много.
Дишах въздух от тебе.
Пребродих хиляди пътища.
На милиони спирки стоях.
Очаквах те толкова много.
И просех усмивки и нежност.
И будих се в толкова празни легла.
Мечтаех за теб толкова време….
И нощем на звездите говорех,
Надявах се толкова време.
Сливах сълзите със смях.
Снежинки във шепи събирах.
Потъваха стъпки в снега.
Търсех те и безгласно обичах.
Обичах те толкова време.
Как мина дори не разбрах.
Монологът ми свърши.
Казах всичко едва.
Обичах те толкова много,
но ти никога мене
Няма коментари:
Публикуване на коментар