четвъртък, 4 април 2013 г.

Монологът на самотата


Търсих те. Търсих те толкова много. …
Живеех за тебе.
Падах  на прашната улица.
 До кръв се раних.
Но ставах отново
. И търсех те в песните.
Търсех те в думите.
Търсех те в римите.
Светица бях, а всъщност греших.
И влакове гоних из релсите.
На хиляди спирки стоях.
Очаквах те …..
 Исках те…..
 Плаках те……
Бях силна, а честно , умирах от страх.
Днес скрита в дима на цигарите, пия от чаша тъга.
Надежда отива си. Няма я .
Чашата пълна е , а аз съм сама.
Не търсеща никого.
Не търсеща нищо.
Просто момичето, което от среща стои.
Питието е грешно, не поръчах това.
Поръчах любов, поръчах си нежност.
Поръчах си всичко, но не самота.
Сега съм светица сред грешните.
 Тази присъда е твоя.
Ти ме осъди така.
Аз  чаках те….
Аз исках те….
Плаках те……
Страдах те…
Мечтаех те ….
Но на масата останах сама

Публикуване на коментар