Искам да ти разкажа....... за Любовта. Когато чуя тази думичка и в мен нещо се надига.Изведнъж всичко става цветно. Тя е лека и тиха. Като перцето носещо се във въздуха. Носено от вятъра. Той го взима от крилото на птицата и в нежната си прегръдка го понася далеч ... през реки , планини, океани.
Когато утихне, то леко пада на земята, сякаш я гали ... толкова нежна.Любовта е в струните на челото. В лъка, който се докосва до тях, за да издаде най- нежният звук. В плачът на цигулката и черно- белите клавиши на пианото. Там където думите свършват и вместо въздишка ,прозвучава мелодия...
Тя в боите на художника, който цял живот търси цвят .. нейният цвят за да я нарисува. Тя е в полета на пеперудата, която лети от цвят на цвят , за да покаже красотата на крилата си и лекотата, с която се носи във въздуха ... Скрила се някъде в снимките от старите ленти... Там в тетрадките, в които с химикал е написано името на човек, обичан отдавна... Тя е в протегнатите детски ръце. В техните очи и усмивки. Намира се във влюбените погледи на двойките, които галят ръцете си в трамвая. На младите, които се целуват опрени на някое дърво или под дъжда .. В цветето, което се подава изпод снега, за да ни напомни, че идва пролетта ....Тя е .. тя е просто навсякъде. Докато приеме човешки образ, с който искаш в края просто да поседнеш стар и изморен под някое дърво. Там където просто само в очите ще се четат спомените за това, което е сътворила... Докато клепачите се затворят за един по- дълбок сън, а душите някъде облечени в бели одежди нощем ще нашепват тихо, за да разкажат за нея, на някой забравил как се обича.За да върнат вярата му, надеждата в красотата на света.Защото винаги някой ще пише за нея. Винаги някой, някъде по някакъв начин ще я изживява отново и отново. Ще пее песни за нея, а музиката ще напомня за летните нощи, тогава когато щурците и жабите нощем пеят нейните песни. Тя ще стои под елхата, опакована със светещи панделки ....Ето това е любовта дори много повече
Когато утихне, то леко пада на земята, сякаш я гали ... толкова нежна.Любовта е в струните на челото. В лъка, който се докосва до тях, за да издаде най- нежният звук. В плачът на цигулката и черно- белите клавиши на пианото. Там където думите свършват и вместо въздишка ,прозвучава мелодия...
Тя в боите на художника, който цял живот търси цвят .. нейният цвят за да я нарисува. Тя е в полета на пеперудата, която лети от цвят на цвят , за да покаже красотата на крилата си и лекотата, с която се носи във въздуха ... Скрила се някъде в снимките от старите ленти... Там в тетрадките, в които с химикал е написано името на човек, обичан отдавна... Тя е в протегнатите детски ръце. В техните очи и усмивки. Намира се във влюбените погледи на двойките, които галят ръцете си в трамвая. На младите, които се целуват опрени на някое дърво или под дъжда .. В цветето, което се подава изпод снега, за да ни напомни, че идва пролетта ....Тя е .. тя е просто навсякъде. Докато приеме човешки образ, с който искаш в края просто да поседнеш стар и изморен под някое дърво. Там където просто само в очите ще се четат спомените за това, което е сътворила... Докато клепачите се затворят за един по- дълбок сън, а душите някъде облечени в бели одежди нощем ще нашепват тихо, за да разкажат за нея, на някой забравил как се обича.За да върнат вярата му, надеждата в красотата на света.Защото винаги някой ще пише за нея. Винаги някой, някъде по някакъв начин ще я изживява отново и отново. Ще пее песни за нея, а музиката ще напомня за летните нощи, тогава когато щурците и жабите нощем пеят нейните песни. Тя ще стои под елхата, опакована със светещи панделки ....Ето това е любовта дори много повече
Посвещавам тази статия на Ива, Даяна , Галя, Виолина, Елена, както и на всеки, който познавам и не познавам, четящ този блог. И най- вече на човека, който ме вдъхнови да я напиша ...Жорка това е за теб. Весели празници приятели
Няма коментари:
Публикуване на коментар