събота, 29 декември 2012 г.

Миг преди да се съмне


Миг преди да съмне.
 Секунди, преди  слънцето да се покаже над хребета…
Тогава е тихо. Заглъхва и вятъра в очакване.
Димът от  комините, сякаш спира за миг…
Дори клоните на дърветата притихват в мълчание,
прегърнати от птиците, които по двойки се сгушват на клоните ....
Уличните кучета очакват в мълчание ….
Котките тихо стоят на прозорците, зад стъклата отрупани в сняг…
Притихнали, спокойни в очакване ….
Миг преди да се съмне …
Водата в потоците става спокойна …
Тревата под снежите преспи, заспала на топло сънува пролетта…
Миг преди да се съмне …
Майката целува своето дете по челото
Завива отвитото му телце …
Стъпва боса, тихо и леко сякаш , за да не наруши тази така красива тишина…
Миг преди да се съмне, някъде влюбеното момче се взира в затворените клепачи
на момичето, което обича …

Гали я с поглед, страхувайки се, че ако я докосне ще я събуди…

Миг преди да съмне....
 сънят напуска нечие съзнание , за да остави в спящото момиче вълна на спокойствие и тишина…
В този миг дори облаците, тихо се отдръпват за да направят място на слънцето …

Дори Господ, седнал на трона си просто спира за миг,
Спира за да погледа красотата на изгрева ..

Миг преди да съмне отварям бавно очи.
Застанала пред прозореца, посрещам първите слънчеви лъчи…
Публикуване на коментар