Есента. Тя си отива, бавно и полека.
Крещяща.
Жълто червена и топла.
Уханна, пъстра..
.
Отива си , но в себе си носи спомен от лятото.
В нивята, където двама млади се гонят.
В селата където децата още пускат хвърчило.
Есента си отива.
Нахлуват мъглите.
Вятърът става студен.
Листата окапват и дъжда отмива мръсотията от теб и от мен.
Есента си отива.
Отстъпва място на бяла зима.
Студена и чиста.
Снежна , ледена и красива.
Есента си отива.
Изпращам я с чаша вино в ръка.
През прозореца и помахвам.
Рисувам по стъклата, падащите жълто червени листа
Няма коментари:
Публикуване на коментар