неделя, 2 декември 2012 г.

Есента си отива


Есента. Тя си отива, бавно и полека.
 Крещяща.
 Жълто червена и топла.
 Уханна, пъстра..
. Отива си , но в себе си носи спомен от лятото.
 Там в слънчогледовите градини ,когато щурчетата пеят.
 В нивята, където двама млади се гонят.
 В селата където децата още пускат хвърчило.
 Есента си отива. 
Нахлуват мъглите. 
Вятърът става студен.
 Листата окапват и дъжда отмива мръсотията от теб и от мен.

 Есента си отива.
 Отстъпва място на бяла зима.
 Студена и чиста.
 Снежна , ледена и красива.
Есента си отива.
 Изпращам я с чаша вино в ръка.
 През прозореца и помахвам.
 Рисувам по стъклата, падащите жълто червени листа
Публикуване на коментар