вторник, 28 август 2012 г.

Постой до мен


Става хладно. Дените малко по- малко се скъсяват и слънцето бавно изчезва, за да заспи. Идва есента. Септември е стигнал до прага на вратата. Но със септември идваш и ти. Очакване. Обещах ти- чакам те. И вятърът не е така студен, а нощите изпълнени с любов. Ех, да можех да я побера в плик и да ти пратя.

Усмихвам се. Знаеш ли , бях забравила как да се усмихвам. Усмихвам се. Мисля за теб и се усмихвам.Виждам името ни да дисплея, ръцете ми треперят. Вдигам и чувам гласът ти. Искам да те целуна сега. Да те докосна. Да ти кажа толкова много неща.
Да ти кажа как заради теб очаквам есента. Дори и малко я обичам. И малко ме е страх. Страх ме от себе си. Страх ме, дали ще мога да ти покажа колко искам те и как ще те обичам. Ще покажа ли достатъчно или отново в страха си ще избягам. Не съм обичала отдавна. Забравила съм как да се държа, какво да казвам сутрин и просто се измъквам.
Но този път ще знаеш, че всеки ден стоиш в главата ми. И искам теб. Искам теб сега и искам винаги да искам теб. Да очаквам само теб. Да виждам как паркираш колата си на моя паркинг. Да затваряш и отваряш очите си на празната възглавница до мен. Дрехите ти да са сгънати прилежно, там до моите. Да се прегръщаме, целуваме, докосваме ... скрити зад кафявите щори. Искам те. Липсваш ми! Чакам те! Казах ти и чакам, стоя тук и чакам септември да нахлуе през вратата.
Очаквам есента с усмивка, защото с есента си идваш ти. Очаквам те и още повече те искам. Влюбвам се. Моля те, обичай ме и ти. Спирай ме , когато сутрин се изнизвам. Кажи ми "Добро утро", да започнем така. Заспивай до мен, спри ме, когато от страх тръгна да бягам. Прегърни ме, когато виждаш, че до прозореца стоя и мълча. Постой до мен. Нека заедно си върнем любовта.

Няма коментари: