вторник, 28 август 2012 г.

В шепи любов


Сбрала съм си любовта в шепите. Стискам силно, а тя изтича като пясък между пръстите, малко по малко. Стискам в шепите любов. Вземи я. Заедно с въздишките. Подарявам я на теб. Подарявам ти и всяка моя следваща усмивка. Вземи със себе си и моите надежди, вземи мечтите ми.

Подарявам ти и полъхът на вятъра през лекичко открехнатия ми прозорец. Подарявам ти и последния лъч на слънцето, което зад хребета се скрива бавно. Подарявам ти мястото на леглото до мен.
Аз знам, че чаках теб. И търсих теб във всеки друг преминал през живота ми. Оглеждах се за теб, но все се разминахваме. Понякога не бях готова, а друг път исках твърде бързо да случи.
Сега стоя пред теб. Това което бях, това, което някога ще бъда и това, което след бурите и слънцето остана от мен. Стоя пред теб, взела съм си и искрите във очите, сложих си и искрената усмивка. Тъпо влюбения поглед също. Бях ги скрила в скрина, заключих ги с катинар и те очакваха денят , в който ще се появиш.
Аз знам, че няма да е лесно. Ще бъде много трудно дори. Ще се пробваме , ще се мразим понякога, ще си крещим, ще си мълчим ... но всъщност и ще се обичаме.
Затова ти подяравям всичко. Подарявам ти и всеки мой оставащ ден. Всяка моя сълза, всяка усмивка. Всяка целувка, всяка прегръдка, давам ти всичко. Подарявам ти всеки стих. Давам ти любовта останала в малките ми шепи. Толкова силно я стисках. Вземи я . Пази я, ако щеш я разсипи ... но бъди, бъди ти.
Рисувай с мен любов по стъклата. Целуни ме кагото вали. Прегърни ме, когато гърми. Подари ми още усмивки. Бори се с мен. Бори се за мен. Струва си, знаеш, нали?
Стисках в шепите си останали частици от мен. Сега всичко е твое, каквото искаш с него прави
Публикуване на коментар