петък, 27 юли 2012 г.

Не мога


Знаеш ли не съм такава. Не мога да се влюбвам , а обичам спомени от минало, което няма да се върне никога ....
Но днес какво ми става? Въртя се в голямото легло. Чудя се какво ли правиш ти. Но телефонът ми мълчи.
Не мога да те набера, а тръгвах много пъти да го правя.
Разбираш ли , не съм такава! Не зная да обичам. Изпразнена съм от към чувства...
Но целувките ти още топлят устните ми. И усещам допирът на твоята ръка в моята.
И разходката в градинката, която аз наричам парк. Щурците още пеят.
Боже, толкова бе романтично. Така си го представях- Идеалната ми първа среща.
Но аз не съм такава! И пак на пръсти ще си тръгна, преди да се събудиш. Ще сгъна своята завивка. Ще затворя тихо и пак ще си отида. Аз съм си такава, просто бягам.
Но днес въртя се в леглото. Възглавниците, те всички са ми неудобни, нещо липсва. Липсваш ти. Липсва ми луната.
Но отново ще избягам. Аз съм беглец. Страх ме е да ме обичат. Страх ме е да обичам и аз. Такава сам, несъвършена... и измъквам се на сутринта. Не вдигам телефона и не пиша смс-и.
Публикуване на коментар