Липсваше ми. И беше празно.
Беше и студено, чак замръзвах.
Дъхът ми спираше от болката, че теб те няма.
Стоях изправена на пътя.
Валяха дъждове и снегове.
И вятърът пронизваше лицето ми.
Слънцето изгаряше до болка бялата ми кожа.
Но аз стоях и чаках....
Виках в тъмнината, след тебе виках,
колко много те обичам.
Но ти не чу.
И ехото дори не ми отвърна.
Сълзи не ми останаха, единствено дъжа валеше.
От снега премръзнах.
А ти замина, толкова далече.
Истината е, че спомените избледняха.
Че никой след теб не можах така да обичам.
Година, след година очаквах,
но никой не ми подари цвете, откъснато от градина.
И ръката на сън никой не галеше.
Нито под дъжда ме целуна.
Липсваше ми.
Липсваш ми.
Но ти отдавна си тръгна
Няма коментари:
Публикуване на коментар