неделя, 12 август 2012 г.

Помолих те


Помолих те, не дей ме доближава!
Не съм за теб. Твърде съм различна.
Точка на пресичане по между ни няма.
Кажи ми как тогава с теб да се обичаме.


Единствено кварталния ни магазин ни свързва
и уличката между двата входа.
Едно кафе и чаша бира,
няколко изпушени цигари...

И ти, викащ името ми през прозореца.
Помолих те да си вървиш.
А ти защо не тръгна?
Защо и пред вратата ми стоеше?

Не чуваш ли молбите ми?
Не ме прегръщай и не ме целувай.
Аз бягам от такива като тебе.
Защото мога да се влюбя,
а ти да си отидеш без да можеш да обичаш мене.

И как ще мога отново да те срещам,
как ще бъда аз отново цяла.
Кой на спирката ще ме посреща
и нови пътища към нас ще ми показва.

Как на пейката без теб ще седна?
Ще мога ли отново пак да се усмихна?
Краят между нас е неизбежен,
но не мога без да те целуна да те пусна.

Аз виждам в синия ти поглед
сърцето ми как в пода се разбива.
Как пръсва се на хиляди парчета,
а ти ми казваш колко съм красива.

Помолих те, да си вървиш.
Помолих те, не ме целувай.
Но за ръката ме държиш
и пак и пак флиртуваш.

А тази нощ за първи път те няма,
студено е и пак вали.
Без теб е празно,
а сърцето ... спряла да тупти
Публикуване на коментар