събота, 14 април 2012 г.

Целувка сутринта

Събуждам се, усетила целувките ти нежни- полу отворени клепачи, пред мен си ти. Късна и дъждовна пролет. С аромат на палачинки и горещо кафе. Наистина ли ми се случва!? Съществуваш ли ти?! И ти ли беше снощи там, на същия диван, със същата музика.
Със светло сините ни дънки и черни блузи. бях ли облегната на теб, докато държахме онези листи в ръце, когато прибрах косата с щипка за пране. Когато очилата свали ми, ръката ми в своята взе, и устните нежно целуна . Видя ли зад хладното изражение, колко любов съм скрила в мен. колко чувства съм пропиляла и колко много още мога и искам да дам. Колко любов и нежност мога да взема, колко човек сред хората може да бъде сам! Видя ли как бързо заспивам в твойте ръце, как в тебе се сгушвам. Усети ли ритъма на малкото ми сърце. И не мисли вече за утре. Днес искам да съм тук. Да се събудя до теб сутринта. Дори без закуски и ухаещо топло кафе. Без вечери с вино и свещи, а само допирът на топлите ни ръце.

Публикуване на коментар