Пледоария

Налейте в чашата, милорд, от виното,което не допихме.
 Наздраве, нека пием за нощта!
 За късните ни разговори,
за поезията и за музиката.
 За историите, които си разказахме
 и за тези, които някога ще чуем.
За плачещата при пълнолуние цигулка...
За танца на светлината от свещта,
за първата целувка.
 За непредвидените първи срещи,
 да пием за смеха ...
 За предварително приготвените ни сценарии,
 за пледоариите, за закуската на сутринта.
 За връзките, когато няма връзки.
За дните , когато просто си вали.
За всичко, казано и не казано.
 За блясъка във нашите очи.
 Налейте ми , милорд, душата ми пресъхна.
 Нека пием с Вас за любовта.
 За пеперудите в стомаха, които избих със мухозол.
 За надеждите изхвърлени зад борда и удавени във някое море.
 За разбитите сърца, за предателствата, за ножовете в гърба.
 За забързаните дни.
 За измереното щастие.
 За амбициите на хората,
 за жертвите и за страстта.
Нека с Вас, милорд, пием за своите главни герои.
За разказа, който и тази нощ будни ще ни държи.
За мелодията от тромпета Ви,
 за думите които ще напиша след това.
 Наздраве, милорд, свърши виното нали?
 Е, утре историята ще продължи ..... ....... но може би