събота, 7 април 2012 г.

Нощ

Това си ти. И аз това съм. Свалила маската, защитните прегради. Изтрила грима от лицето и вързала косата на опашка. Стоя пред теб, такава истинска. Сърдеща ти се , заради снощния ми сън, в който главният участник беше ти…
Смеем си и си говорим, тихо, нежно и приятно. Нощта е наша. Пожелах си я такава … даже и вали. Мерим пръстите си на ръцете, инстинктивно те прегръщам... Толкова е хубаво,че чак боли Завити под олекотеното одеалце, по гърба ми кръгове рисуваш ти. Облегнала изморената глава на твойто рамо, бавно се затварят изморените очи. На сутринта ще тръгна, когато още спиш. Големите ти чехлия ще събуя. Ще среша с четка своята коса. Голямата си чанта през рамо ще преметна, Нежно по челото ще те целуна И ще затворя скърцащата ти врата.
Публикуване на коментар