Ти знаеш ли?
Знаеш ли какво е да загубиш всичко?
Да изчезне нечии образ във мъгли?
Сърцето как кърви самичко?
Знаеш ли, какво е да боли?
Ти знаеш ли?
Знаеш ли как се зашиват рани?
Как се прощават предателства?
Как се забравят мечти?
Ти знаеш ли?
Какво е да се саморазрушаваш?
Какво е да нараняваш?
Себе си да предпазваш?
Или сърцето да спре да тупти?
Ти знаеш ли?
Как плаче дъжда?
Как слънцето спира да грее?
Как заговорнически намигат звезди?
Как лунта иронично се смее?
Не знаеш,нали?
Ти знаеш ли?
Знаеш ли какво е да се изправиш,
когато си се влачил в калта?
Знаеш ли какво е да се усмихнеш,
когато в очите чете се тъга?
Ти знаеш ли?
Знаеш ли как прошка се иска,
на някой , който те е ранил?
Знаеш ли как се прощава,
на някой, който почти те е убил?
Ти знаеш ли?
Знаеш ли колко пъти умирах,
колко пъти уплашена бях?
Знаеш ли сили как отново събирах,
колко нощи не спях?
Ти знаеш ли?
Колко сама в огледалото си говорих?
Колко пъти кърваво червени бяха мойте очи?
Колко добри хора от живота си прогоних,
знаеш ли? Не знаеш, нали?
Ти знаеш ли?
Какво е да продължаваш да вярваш-
когато вяра нямаш съвсем?
Какво е на слънце да се надяваш,
когато денят е сив и студен?
Ти знаеш ли? Не знаеш ,нали?
Знаеш ли какво е да си сам?
Знаеш ли ?
Ти не знаеш,но аз знам.
Поисках прошка на себе си.
Дано успея да си простя.
Аз се изправих,
аз се върнах от там.
Аз си нарисувах отново мечти,
аз събрах един цял счупен свят.
Аз взех и размесих боите,
аз сложих на картината жълтия цвят.
Аз мразех и обичах,
аз плаках, аз се смях.
Аз , тъга, те прогоних.
С теб се учих, с теб грешах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар