събота, 29 октомври 2011 г.

С аромат на канела и портокалов цвят

Долавям в далечината аромат на канела.... портокалов цвят ... ванилия. Мирише ми на Коледа. И на вън е вече студено. Преваля дори първият сняг, а сме само октомври. Пускам си Апокалиптика. Обичам да пиша под съпровода на тяхната музика. Сякаш струните на вилончелото са душата ми... Спокойна съм. Спряла съм да търся, каквота и да е. Ароматът на приближаващата зима ми стига. А аз дори не харесвам зимата. Струваше ми се мрачна и скучна. Но днес... днес я харесвам. Сега кота се замисля, не е толкова скучен и умрял сезон. По- скоро пречистващ. Време, в което да обмислиш всичко.
Време , в което просто да поспреш и да си починеш от вечната борба и търсене. Да си налееш чаша вино, да пъхнеш един пакет пуканки в микровълновата и да пуснеш някоя комедия. Или просто да почетеш книга. Искам да е Коледа. Не заради подаръците, а заради уюта, който ти предлага. Три дни, в които просто не правиш нищо, освен да седиш със семейството си в кратко безгрижие. Миналата Коледа сестра ми, ми подари Ангел. Малък и декоративен. Седи на ключодържателя ми. Всеки път, когато се чуствам тъжна го поглеждам и се играя с него. Казвам си, че ме пази. Един метален ангел от малката ми сестричка, се оказа най ценното нещо, което нося в себе си. Тя ми подари смисъл, не просто Коледен подарък. Може би с това изкопувам от части вината си, че никога нямам време да и се обадя. Дори ей така, да попитам как е. Моето извинене, че кака и се запозна с нея твърде късно. Извинението за многото Коледи, в които не бяха на една маса. Пропуснатите подаръци, пропуснатите мигове и години. Прпуснатата близост. Пропусната обич и близост, която съм могла да и дам. Извинение за сестрата, която трябваше да съм , а не бях. И не защото баща ни беше решил да не се познаваме много години, а защото , когато се запознахме аз не съм до нея. А гледах как разсте. Спомням си я още, пак около една Коледа я бях срещнала на улицата. Малка розова топка. Тогаво толкова много исках да я гушна. Да и се порадвам, а не можех. Днес мога. Но все няма кога.... Малката розова топка тази година е абитурентка. Превръща се в жена. И е умна. Много по- умна от мен. Много по- добър човек от мен. Мила, внимателна.... Моята сестра, която ми даде причина да харесвам Коледа. Да си спомням за нещо хубаво усещайки арамат на канела, портокалов цвят и ванилия. Единствената причина, за да се прибирам до родния си град. Вилончелото още свири..... Ангела ме поглежда от чанта напомняйки ми , че трябва да бъда добра. Че имайки своето семейство, може би малко странно, малко лудо ... всъщност имайки тях аз никога няма да бъда сама
Публикуване на коментар