събота, 25 септември 2010 г.

Художник

Аз съм художник.
Химикалът е моята четка,
думите, -моите бои.
Редовете- платната,
а картината - сърцето, което разби.
Рисувам те.
Рисувам и теб, и себе си.
Рисувам въздишките. Монолозите.
Ах, как обичам да си говоря сама.
Защо си ми тогава ти?

Защо щом нямам рамото, на което да се опра!
Защо, щом сутрин пак се буда сама-
защо- щом багажа нося сама,
щом в тъмното пак съм сама.
Защо щом няма кой да ме целуне под дъжда?
Защо ми е твоето "Обичам те",
когато нямаше те вчера,
когато няма те и днес.
Та нима любовта е илюзии и мечти.
Нима е чакане да звънне телефона.
Или вечно отлагане .....
за утре може би.

Това ли е Любовта.
Виждах я различно.
Виждах я, но не така
Публикуване на коментар