неделя, 9 май 2010 г.

Кучетата и котките

Мисля си, ей така, нарочно за ова къде останаха истинските мъже, истинските жени, или къде останаха истинските хора?
Феминизмът ли е виновен, интернет, чалгата? Кое?
Кое по- точно ни пречи? Ценостната ти систме ли се промени или винаги си е била такава?
Защо мъжете стоят повече от нас в козметичните салони? Защо се сърдят, че жените са меркантилни, а не се сърдят жената да ги издържа? Питам се, кое е правилно? Грешно ли е да искам мъж, който не преяжда с агнешко, когато трябва да излезем? Грешно ли е, когато имаш среща с някого, за която той е настоявал- просто да не се обади? Грешно ли е да искаме мъжът до нас, да изкарва и паботи поне колкото нас?

Явно е грешно. Ми какво ни пречи на нас жените да ни използат да безплатни таксита? Не ни пречи да бъдем домакини и работещи момичета. Не ни пречи да ви плащаме сметките в заведенията, даже не ни пречи да ви запознаем и с бъдещите ви любовници. И тефните сметки ще платим. Какво пък толкова?
Ние вече няма да плачем, когато ни обещаете подарък, който дори не сме искали, а после вие просто не го взимате. Няма да правим скандали, защото майките ви се държат с нас, все едно сме натрапници. Ще мълчим докато изгледате всеки мач, докато си починете. Докато ходите сами на ски или си пешете в скайпа. Ние няма да очакваме след дълга връзка сватби и деца. Нищо. Просто ще си чакаме. Ще си слагаме силикон в циците, ще си изрусяваме косите, ще ходим на маникюр, ще ви чистим , перем , готвим. А вие все ще сте недоволни.
Ще си отваряме краката, когато вие искате. Когато на вас ви е удобно. Няма значение, че цял ден сме работили като волове, прибрали сме се скапани, сготвили сме и сме ви сложили масата. Вие сте ни спретнали още една порция недоволство и сръдня, но щом вие искате ще се прави секс, точно сега.
И да не си помислите , че ние ще си тръгнем от вас само заради това. Никога. Вие сте лекари, собственици на фирми, вие сте управители или инжинери може би и това компенсира всичко.
Хайде , сега се събудете, защото няма да се случи. Дайте малко повече уважение. Или уважавайте себе си малко повече. Защото, мили ми приятели, ние жените си говорим. И ние, жените не сме меркантилни, вие сте. И не си мислете, че нас ни е страх да сме сами. Ние никога не сме сами, ние се подкрепяме една друга. Ние си поемаме отговорностите и дори сме малко повече мъже от вас.
А когато видите някоя жена да кара такси, да слага изолация или просто да е с въжка професия, когато видите жена да мъкне торби с продукти или да тича по децата си, запитайте се тогава , къде е нейният мъж през това време? И къде по дяволите изчезнаха всички мъже?

2 коментара:

Анонимен каза...

Здравей аз съм Цвети попаднах на Блога ти случайно, и ме заинтригува започнах да чета от начало,много красиво пишеш и много харесах тази статия!

Ralitsa Kolcheva каза...

Благодаря ти Цвети! Радвам се , че ти харесва. Това ме кара да продължавам всеки път. Макар това да са просто мисли, които всеки един от нас приживява и тормозят главата му, но подредени в друг ред