събота, 25 септември 2010 г.

Пречупих се

Пречупих се.
Промених се. А толкова се пазих.
Пречупих се.

Когато ми крещяха ,че не че обичат- стисках зъбите.
Когато ми крещяха, че съм твърде добра- махах с ръка.
Когато ми забиваха ножа в гърба- стисках в юмруче свойта ръка.
Когато ме нараняваха, не пролях и сълза.


Кървях мълчаливо.
Боля мълчаливо.
Простих с усмивка.
Забравих с усмивка.

Тогава те ми крещяха- а аз просто обичах.
Те ме удряха , а аз бях просто добра.
Те ми забиваха ножове, а аз ги вадех от гърба.
Сълзите напираха, но усмивката остана на мойта уста.

Сега стоя и гледам огледалото.
Чии образ ме гледа от там?
Това ли съм аз?
Пречупих се и заплаках.
Плаках , без да мога да спра.
Плаках, без да имам нужда от никой сега.
Наплаках се.
Всеки от вас достатъчно ме рани.
Отивам си.
Искаше да съм друга.
Друга съм .
Вече няча да ме боли
Публикуване на коментар