понеделник, 27 август 2007 г.

Когато утре се събудя

Събуждам се отново с чаша 3 в едно

Вадя от кутията първа цигара.

Чета отново твойто последно писмо

И спомена за теб ме изгаря...


Аз трябва да се върна отново

Там откъдето тръгна ти.

Да започна отново на чисто

Дори и сега да боли.


Аз знам че вечно ще те обичам

Сърцето на теб принадлежи.

Дори когато през зъби отричам

За мен винаги ще бъдеш само Ти.


Но няма вече да плача

Или да търся в някого вина.

Аз просто ще те обичам

Ще обичам дори и сама.


И когато утре се върна

На всички онези места

Аз пак ще си спомня

Колко красива бе любовта.


Времето, мили мой не лекува.

Сърцето за тебе още тупти.

Незнам дали си струва

но ми липсваш, уви ...


До друг не мога да се будя

Не е мойто място там.

Само с тебе се усмихвах,

Глупаво е знам ...

...... но искам още да те помня.

Дори и мъничко да ме боли.

От теб само това ми остана

Свободен си вече, върви.


Е, мина моята митутка

Лака нощ, моя единствена любов.

Когато се събудя

Всеки ще има отделен живот

1 коментар:

Анонимен каза...

Страхотно стихотворение :) браво миличка мн ми харесват твоите неща//