Навела се над водата
Своето отражение виждам там.
Толкова кристално чиста е реката,
а брега безкрайно сам.......
Поемам дъх отново
Играта трябва да продължи.
Остана още малко път
И още малко да боли.
Уморих си от размити образи
В изкривени отдавна огледала.
Уморих се от толкова думи изречени
От толкова вярност и скрита тъга
Сега по своя път поел си
По моя си вървя и аз.
Сега дори да те обичам още
По- далеч ставаш с всеки час
Няма коментари:
Публикуване на коментар