понеделник, 27 август 2007 г.

За порастнали деца

Когато бях малко момиче

Нощем ми разказваха приказки.

За девойки неземно красиви

И принцове смели и верни.


В мечтите си бях Пепеляшка

И Снежанка дори.

Мечтаех за принца

И вярвах, че ще си ти.


Но когато децата порастнат

Шамар жесток удря им реалността.

Принцове отдавна няма

А понякога боли от любовта.


Е, няма принцове и принцеси

Зли магьосници и феи добри.

Има само спомен – надежда

Че и този път любовта ще ни спаси

Няма коментари: