Спомен избледнял

Не исках, но започнах да забравям.

Отдавна спомените избеляха,

А снимките хванали са вече прах...


И даже болката е отшумяла

Само дупката в сърцето си стои.

Даже любовта си е отишла

Както тръгна си и ти ....


Незнам дали дошло е вече време

Спомена за теб в шкафа си да прибера.

Дори със страх, че вече няма да обичам

Да опитам само да продължа ...



Но неизпратени писма не мога да не пиша

Премълчахме хиляди неща ...

Ти навярно някога ще видиш

Колко вярна бах на Любовта.


Картината е нарисувана изцяло

Това бе нашия пейзаж.

Една добре поставена пиеса

И винаги останал предпоследен шанс...