понеделник, 27 август 2007 г.

Изкривено огледало

Седи пред теб, това е тя

А тя си ти ....

Толкова е празно

Но празното боли....


Различно е сега

Момичето застанало пред теб.

Ти виждаш я във огледалото

Тя гледате със поглед непознат.


Любовта е алено – червена

От целувките и те боли.

И тя във огледалото е изкривена

А усмивките превърнати в сълзи.


Приказката вече свърши


В живота често случва се така-

Дори и силно да обичаш

Понякога не стига любовта.


В стаята сред многото изкривени огледала

Търсиш точно истинското, правото

Но луташ се единствено във тъмнина...

Няма коментари: