Питаш ме защо се върнах там,
въпреки да знаех, че ще заболи.
Дали защото всичко там започна.
Родост. Щастие. Сълзи.
Честно казано и аз незнам.
Върнах се за последно да потанцувам
върху още горещите ти следи.
Танцувах върху скъсаните снимки
върху пърчетата от изгорели писма.
Танцувах вкопчена в болката.
Танцувах заслепена от любовта.
Когато огнения танц приключи
останала бях на дансинга сама.
Със сърце отдавна заключено.
С пустинна вече душа.
И аз превърнала се в пепел
от огън някога горящ,
опитах да потърся тук оазис,
но всичко бе една илюзия, мираж.
Опитах от огъня отново да изляза
Като Феникс да се преродя.
Опитах даже невъзможното
Да разгоря жарта
Няма коментари:
Публикуване на коментар