Някога две очи плениха ме в тъмнината,
Някога започна тази синьо- зелена любов.
Някога, някъде пламна веднъж искрата
И започна тази част на моя живот...
Някога за теб живеех
За теби дишах и горях.
Някога отново тебе чаках
И борех се без страх...
Ала някога свърши ...
Започна сега...
Сега аз още те обичам
Просто за да не умра....
И още вярвам в любовта ни
И синьо- зеления и цвят.
Макар и отдавна избледняла
Тя е моя мъничък свят.
Аз просто искам да те помня
Дори и през сълзи.
Не искам да забравя,
Без спомена ужасно ще боли
2 коментара:
еха, на 30ти съм го харесал и запомнил в един мой текстов файл, сега го намерих и пак си го зачетох, много силно! бравос - отново!
ехааа , и аз го бях забравила това. Между другото е много старо, благодаря, че ми го припомни
Публикуване на коментар