Някой ден

Взирам се във прашния монитор

Където снимката ти още стои.

Опитвам се да те докосна

Но толкова студен си ти.....

Опитвам се да ти кажа

Хилядите премълчани неща.

Колко много още те обичам

Дори в любовта си да съм сама.

Но думите до теб не стигат

Докосвам студено стъкло....

Сълзите по него се стичат

И мокрят твойто лице.


Не разбираш.

Не чуваш....

Дори не четеш .......

Цялата любов и болка ти изпратих,

А отговор дали някога ще ми дадеш.

На всички неизпратени до теб писма,

На думите недоизречени

На поредния ми опит да те спра.


И все така ми гледаш през монитора

С онзи поглед синьо- зелен...

Чакам от там да излезеш

И някой ден да застанеш до мен.


Докосвам още лицето ти

През това дебело стъкло.

Сълзите по него се стичат

И прахта отмиват тези сълзи.


....... Някой ден може би ще видиш

Някой ден може би това ще четеш.

Ще разбереш колко много обичах

И чаках при мен да се прибиреш........