Отидох на пазара при една жена
за разрито сърце лек да ми даде
или да го закърпи само
или пък ново да ми продаде ...
Но сърца на пазара няма
всеки своето си пази
и със никой не дели.
Не дава даже малък заем
Дори да молиш през сълзи..
Е, хубаво де.
Щом свърши ли са се ще си ходя у дома
Пък там дано намеря в килера
С изветрелите неща
Но преди да затворя онази голяма врата, старата жена попитах,
дали искат втора употреба сърца...
Дали още някой иска останалото от моето да спаси ...
Да види за миг моите спомени, радости, болки усмивки или сълзи ....
Някой още веднъж заради мен да обича, няма да искам пари... Само някой да ми го вземе, че да спре най- накрая да ме боли...
Тогава възрастната жена поклати глава.
Тихо после ми каза:
„ Мило, момиче пазарът затвори.
Кажи сега защо своето искаш да замениш.
Защо след толкова трепети
Искаш най- хубавото от себе си да онищожиш?
Че кой не е обичал, или плакал след това?
Върви си и помсли, дали скаш твоето да е на рафта със надпис „ВТОРА УПОТРЕБА СЪРЦА” ?”
Няма коментари:
Публикуване на коментар