четвъртък, 21 юни 2018 г.

Надежда

Усмихваш се отново, мила моя,
във очите отразяват се искри.
Усмихваш се така щастливо,
във шепите събрала си звезди.

Но аз отдавна те познавам

и знам какво се крие зад усмивките...
Как демоните в теб неистово крещят,
как пият кръв от болките и раните.
Как превръщаха душата ти във малък ад.
Знам как на клада горяха те ,
пируваха със твоята тъга.
Присмяха се на твоето страдание,
потъпкваха ти гордостта.

Усмихваш се отново, мила моя!
Тъй гордо си изправена,
изглеждаш цяла, даже непокътната.
Събрала си в очите си звезди ...

Но аз познавам те отдавна...
Виждам, че до сутринта си плакала.
Знам как луташе в лабиринт от тъмнина,
как падаше милиони пъти на земята
и как изправи се едва.
Аз зная как закърпваше си раните
и как промиваше ги със сълзи.

Усмихваш се отоново, мила моя!
Все едно не помниш как до вчера те боля.
Усмихваш се отново, в тези битки баше закалена!
Сега си толкова красива!
Излязла от лабиринта, намерила в душата си отново светлина.
Демоните с обичта си победила,
изпълнена с надежда, обич и със топлина
Публикуване на коментар