понеделник, 25 декември 2017 г.

Преструвки

Минах през огън, вярвайки, че ще си струва.
Преструвах се, че въглените под краката не горят,
преструвах се, че не изгарят в тях мечти, надежди,
преструвах се, че Рай е , а било е Ад.

Преструваше се с мен и ти!
Престори се, че няма де си тръгнеш ,
престори се, че любовта ни е безкрайна,
престори се, че няма да боли.

Аз още чувам демоните как крещяха,
ехото разнася истеричният им смях!
Виждам как сърцето ми се пръсна,
как вече същата не бях.
Преструвам се, че още мога да живея!
Преструвам се , че самотата не боли!
Преструвам, се че белезите не напомнят,
как Адът още в мен гори.

Платих и тази сметка.
Плащах с части от невинна някога душа.
Платих си, че останах заслепена,
Платих за вярата и обичта!

Сега преструвам се, че вече няма да обичам.
Преструвам се, че мога да живея и така!
Преструвам се, че няма да я търся,
преструвам се, че пак за нея няма да горя!

Преструвам се, че се изгубих,
макар в страданието си да се открих!
Пребродих сама тъмнината,
сама и демоните заглуших!
Намерих светлината в края,
въглените угасени бяха от сълзи.
Сърцето си закърпих,
нарисувах си нови мечти.



Сърцето ми лежи в леглото изтощено,
твърде бързо то днес туптя.
Може би напразно пръска обич и надежда,
даде твърде много прошки,
и за чужди рани го боля.

И чашата е празна също като мен,
по бузите ми стича се една пропусната сълза...
На нощта единствено ще си призная,
как не искам престорена да бъде любовта!












Публикуване на коментар