сряда, 29 октомври 2014 г.

Призрачна стая

Ще влезеш в празната стая, за първи път ще усетиш колко е огромна и празна. Студенината, която лъха от нея ще те задуши.
 Леглото още носи аромат на Нея.
Спомени ще те завият ,но ще е хладно.
Тя вече не е там.
Няма да се свие до теб, няма да погали лицето ти.
Няма да преплете краката си в твоите, няма да усетиш топлината и.
Няма да чуеш гласът и.

Стаята става все по-голяма, но пълна със спомени, които да ти нагарчат.
Ще си въртиш и ще гледаш празната възглавница , на която до вчера се будеше тя. С разрошена коса и мъркаща до теб. Тогава ще е най-тежко. Най-празно.
Всички спомени ще се връщат като призраци бродещи в коридора.
Столът и ще бъде празен, а стъкления пепелник ще стои самотно в левия рафт.
Няма я! Разбираш ли? Нея просто я няма. Отиде си. Наранена и предадена.
Молеше я да ти вярва -повярва ти, а ти я предаде.
А тя бе до теб, когато всички си отиваха.
Тя те накара да се усмихваш, когато те боля. Върната ти вярата, когато изпадна в безверие.
Тя ти даде от силата си, когато беше най-безсилна.
Галеше челото ти и ти носеше лекарства, когато беше болен.
Тя беше усмивката на твоя ден.
Беше причината да се събудиш.
Сега тя се бъди сама.
Прикрила тъгата с усмивка.
Тя още те обича.
Но ти я пожертва, за тези, които почти те убиха.


Публикуване на коментар