И тази нощ ще си поплача...Не успя да уловиш сълзите ми през телефона.
Успях да ги прикрия,беше лесно...
Отново уча се сама да ходя,
да дишам, да живея.
И тази нощ ще си поплача...
Прегърнала жилетката ти,
която още пази аромат на теб.
Взряна в празния таван
прегърнала възглавницата, на която спеше ти.
И тази нощ ще си поплача...
Ще прегърна още някой спомен,
мислейки си, че е бил изтрит.
Ще се повъртя самотно,
ще си повтарям,че не ме боли.
И за пореден път ще си погледна телефона,
защото ти си този, който последен казал си ми лека нощ.
Ще си поплача... Може и отново на Бог да се помоля,
да ми върне любовта...
И ако дори не успее, да отнеме болката ми през деня.
А вечер пак ще плача...
Вероятно дълго ще тъгувам.
Ще се задушавам, ще боли.
Но тази нощ ще си поплача...
Ще ти кажа отново лека нощ.
А другото го знаеш.
Обичам те!
Няма коментари:
Публикуване на коментар