сряда, 24 декември 2014 г.

Алени залези

                                                                                                         Обичам червените залези.
Тъй ярки и светли,
изпълват небесната шир.
Сякаш огньове преплетени
водят своята битка...
Обичам ги, както устните парещи,
прехапани сякаш до кръв.
Обичам в небето и капките падащи,
сякаш сълзи проляти за първи път.
И любовта- тя също така е обагрена
в тъжно червено,
понякога  от нея дълбоко боли.
И падат сълзи вледенени,
превръщат се тихо във сняг.
Пред прага натрупват се преспи,
а червеният залез превръща се в мрак.
Но утрото пак ще настъпи,
може би, пак някой ден.
Може би някой друг ще обичам
защо ти не обичаше достатъчно мен
Но аз обикнах червените залези,
в тях изпратих лястовичи ята.
Така лекувах си раните,
гледайки как настъпва нощта.

Публикуване на коментар