петък, 14 февруари 2014 г.

Бях

Изстрадах те. 
Дори и не заплаках....
Предаде ме ...
Защото бях до теб , когато искаше да помълчиш.
Вярвах в теб, когато сам се бе предал.
Подадох ти ръка, когато долу падна.
И вдигах те десетки пъти.
Бях дори стената във която яростно да удряш, когато те боли.
Бях пристан,бях спокойствие и тишина.
Завивах те нощем. 
Галех те докато спиш.
Усмихвах ти се сутрин.
Бях твоя лек, докато кървиш.
Предаде ме.
Простих ти.
Дадох ти пореден шанс.
Повярвах ти, когато ти дори не си повярва.
Тихо те изпратих...
Чудиш се, защо сега мълча.
Остана ли ми нещо да ти кажа?
Твой ред е, говори ми ти.
Чашата е счупена отдавна,
телефонът ти мълчи.
Нож от гърба ми е изваден, но белега стои.
Остави ме...
Мъчно ми е малко...
Но и това ще мине...
Не съм сърдита.
Може би , малко ме боли.
Може би, мъничко ти вярвах.
Може би, малко се влюбих.
Сметката и за това платих.
Сега върви.
Остави ме,нека да си помълча.
Дори и не заплаках.
Тихо тръгвам си сама
Публикуване на коментар