петък, 7 февруари 2014 г.

Счупено е

   Счупено е. Липсват му парчета.
   Опитах да го залепя. 
   Опитах с нежност.
    Опитах с доброта.

Подадох ти ръка.
Аз вярвах в теб, когато никой не повярва.
И махах ти рогата, на тяхно място ти поставих ореол.
Нарисувах ти дори крила.
Повярвах, че ще мога, счупеното в теб да залепя.


И нощем тихичко те гледах, как затворил си очи.
Как денем се усмихваш. Как част от теб се залепи.

И дадох ти това, което не поиска. 
Позволих ти да ме нараниш.
Позволих си, дявола да заобичам..
позволих и още ми гориш.
Възглавницата  ми на теб мирише.
И оставил си по тялото ми няколко следи.
Дявол трудно се обича.
Те са без сърца.
Счупено е.
Липсват му парчета.
Не успях и да го залепя.
Можех да му върна всичко,
всичко, но не и да му дам душа.

Няма коментари: