сряда, 22 май 2013 г.

Паднал ангел

Вдишваш въздух отново.
Дишаш!
Сякаш никога не си го правила преди.
Скъсана, прашна и болна...
Паднал ангел , свит в калта.
Дишай!
Нека дъжда отмие мръсотията от лицето.
Нека сълзите пречистят твойта душа.
Стани!
От земята вдигни се!
Нищо, че пак си сама.
Нищо, че ангел вече няма да бъдеш.
Нищо, че може би още силно боли.
Просто стани!

Слънцето пак ще изгрее.
Пак ще се къпеш в сутрешната роса.
Ще танцуваш със звездите,
ще  бъдеш щастлива така.

Стани! Отмий от лицето калта.
Избърши си сълзите.
Филмът не трябва да свърши така.

Трябва да бъдеш малко човек.
Малко да мразиш,  да обичаш.
Да отнемеш и да дариш.
Да плачеш и да се усмихваш.
Да искаш прошка и да простиш.

Вдишай въздух отново.
Дишай!
Сякаш никога не си го правила преди.
Намерих те, скъсана, прашна и болна.
Паднал ангел, свил се в калта.
Сега си щастлива, отново.
Сега носиш малка човешка душа
Публикуване на коментар