Някой като теб

 Някой някъде, далеч гледа същата звезда.
 Някой, някъде, далеч се моли.
 Някой, някъде протяга в тъмнината ръка.
Някой ,някъде  си води монолози.

И болките прикрити зад усмивките.
Там са и сълзите задушени в смях.

 Там, където само нощите и само през звездите,
някой като теб, за миг е просто сам.

Но тишината не е толкова ужасна.
И пак сме истински за миг.
И тъмнината не е никак страшна,
а думите са се превърнали във стих.

И някъде, отново свиря песен.
Толкова позната е, нали!
Лятото едва започва,
пак в очите раждат се искри.

И идват нови надежди.
Отново падат много звезди.
На свойте цигулки свирят щурци,
отново сърцето тупти.

А някой ,някъде гледа, същата тази звезда.
Някой, някъде протяга в тъмнината ръка.
Някой ,някъде отново като тебе се моли,
да обича с цялата си душа