Недей

С тебе знаем, хората ни нараняват.
Понякога се нараняваме сами,
от несбъднати очаквания
и пропилени в очакване дни.

Нашето начало сля се с края.
Преди да започне всичко свърши.
Изреченията ни завършват с точки,
не ни остана даже и една запетая....
Спри!
Не се опитвай даже!
Недей! Недей ме заговаря!
Ръце в прегръдка не отваряй.
Не доближавай устни за целувка.
Подмини ме! Дори не ми се усмихвай.
Не чукай на вратата напразно.
За теб отдавна ме няма.
Не съм се раждала даже.
За ръце никога не сме се държали.
Никога по пътя не вървяхме заедно,
никога с теб не съм се усмихвала.
Никога, никога не съм те обичала.