неделя, 6 май 2012 г.

Да обичаш на инат

Отварям старата тетрадка. Вече е с пожълтели от времето листи. Избелял е даже синият химикал... Четейки всяка нова дума, всеки ред , завръщам се в спомени за минала любов. За тръпка, за пеперудите пърхащи в стомаха ми години. За болка разказана, за любов недоизживяна. И обичах те. Обичах те години. Изстрадах те във всеки ред.
Не се научих да обичам друг, а толкова опитвах... И вярвах в нас. А любовта си беше само моя. И сънищата мои. Неждите, мечтите.... Преживах те! Наплаках се! Настрадах се! Заради теб ранявах! Заради теб ме беше страх! Друга любов не можех да изгубя! Изгубвах себе си. Намирах се и после пак изчезвах в мъгляви спомени, останали от теб. Сърцето ми - то бе ти вярно десет години. Никога в същия ритъм не затуптя. И пеперуди никога през мен не прелетяха. Останах равнодушна към всеки друг, но теб обичах. Но ти остана там. В ученическите ми тетрадки. В стари снимки, в стар албум. В спомени отдавна неясни. В думи изписани със сълзи, остана в старата болка, от която вече дори не боли. След теб, забравих как да обичам. А опитвах. Как ми се искаше да мога отново. Не успях. Научих се да бъда сама. Днес не помня дори как звучеше гласът ти. Не помня топлината на целувките, нито нежността на ръцете ти. Помня прознизващете ти синьо- зелени очи. Помня очакването някой ден да се върнеш. Помня грешките, които направих. Надеждите ... Но ти не знаеш, за тази ми любов, нали... Не знаеш, за сълзите нощем. Нито за самолетите , от които се надявах да слезеш ти. За съветите "Време е да го забравиш", които наши приятели даваха. Не знаеш за въпросите - "След него обичала ли си изобщо" нито за искрения едносричен отговор "НЕ". Няма и да разбереш. Последният ти спомен с мен бе онова негласно сбогом. Но аз сбогувах се хиляди пъти. В безбройни стихове, в безбройни писма. Остана ми надеждата, че някой ден може би пак така, поне още веднъж ще обичам. Още веднъж, но че в любовта си няма да бъда отново сама.

1 коментар:

Ivaalex каза...

И отново нещо подобно, всъщност историята е доста подобна... само, че вече е от преди повече от 15 години... и все пак е там... когато те чета все едно се оглеждам, понякога ми се струва че виждам Miss Havisham...друг път само едни вехтории... отново те поздравявам за това, че пишеш това което усещаш.
И ти пращам моята версия...

http://ivaalex2.blogspot.com/2012/03/blog-post_15.html

Поздрави Ива.