Ти мислиш, че съм тъжна.
Мислиш, че нощем възглавницата ми е пропита от сълзи.
Мислиш си, че без любов не мога.
Че съм самотна , може би.
Че пиша днес на някой, който се е отрекъл от мен.
Някой, ми е казал, как ме обича. А на другия ден е забравил.
Знаеш ли, не ме боли. Обичам да си пиша писма без адрес.
Навярно много ме е боляло, много съм обичала.
Плакала съм … някога, но не и днес.
Провалях се, заради тази болка.
Провалях се, от страх.
Тръгвах си преди дори да е започнало.
Нощем плачех, а денем се смях.
Страдах години, нещо отдавна изстрадано.
Оставих си тази болка, за да не може друг да ме нарани.
Живеех безпаметно.
Живеех в апатия.
Забравила как се обича.
Забравила пламъка на влюбените очи.
Губех себе си.
Търсих се.
Но не бях никъде.
Бях без душа.
Бродещ призрак във мрака.
Просяк седнал в калта.
Тогава намерих хартия.
Някой ми подаде и химикал.
Описах всеки миг на страдание.
Описах как пада всяка сълза.
Всяко едно отчаяние.
Всеки миг пропит в самота.
Един ден се предадох.
Кога се случи даже не знам.
Спрях да плача нощем.
Спомнях си как изглеждаш, едвам.
Разпилях си години в страдание.
Ранявах и наранена бях.
Бях тъжна и изплашена,
Но днес от любов не ме е страх
Няма коментари:
Публикуване на коментар