петък, 6 януари 2012 г.

Носталгично


Искам да получа писмо. Не e-mail, а писмо. В бял плик, с марка, а вътре на листи от тетрадка с химикал, написани думи.
Тогава, когато отваряш пощенската си кутия и там няма само сметки и реклами, а писмо. Писмо, което си чакал с дни или седмици.

Никой не ми е писал такива писма от години. Дори не си спомням кога получих последното, но пък си спомням от кой беше. Едно момче от компанията ни на село. Докато той беше в казармата всички му пишехме писма. Тогава нямаше мобилни телефони, нямаше Интернет и това беше единствения ни начин за връзка. И всеки ден с трепет очаквахме дали пощальонката ще ни донесе писмо.
Носталгично ми е. Липсва ми и времето, когато пък се събирахме в библиотеката. Тогава беше модерна книгата Алф. В библиотека не съм влизала от 7 години. Купувам си книгите. Или някой ми ги подарява. Обичам книги. Да разлиствам страниците им. Да усещам аромата на хартията.
Обхванала ме е някаква носталгия. Носталгия по онова време. Когато слушахме музика на касети. Когато пишехме писма. Когато ходехме до домовете си, за да се търсим. Липсва ми и шайбата на телефона. Беше някак бавно, но и някак по истинско. А толкова много исках да стана голяма...
Сега пиша e-mail -и, пращам смс-и и звъня на мобилни телефони. Повечето ми познати никога не са идвали в дома ми. Тетрадките ми са празни. Пиша в блогове и програми. А така ми се държи химикал ......
Публикуване на коментар