Понякога е доста трудно да направиш първата крачка, за да промениш изцяло живота си. Да рискуваш да загубиш всичко което имаш до сега, дори и то да не те прави щастлив ...
Толкова пъти съм тръгвала и съм се връщала на това безопасно за мен място, че сега единствено ме е страх да не се уплаша отново...
Но е време!
Време е птичката да отлети от гнездото и да потърси сама щастието си. Мина твърде много време! Време разпиляно между работа и живот , останал някъде в миналото. А сега е друго. Днес вече съм наясно, че отдавна не изпитвам онази и май вече никакво любов, към онзи за когото написах не само целия блог, ами и още много непубликувани неща. Задавам си въпроса, дали наистина съм го обичала толкова дълго или просто исках да вярвам това, за да не ме боли повече.
Затворих се сама в тази клетка. Сама поставих стените около себе си, понеже така ми беше по- лесно. Не допусках никой, за да не се привързвам към никой- дори към приятелите си. Оправдавах всичко това с работното време, а аз сама си го създадох. Работех, за да забравя. Но не това ми помогна. Помогнахте ми всички вие, които четяхте и писахте коментари. Помогна ми Ели. Не искам да пренебрегна никой от вас с това, но тя ... дори не мога да ви опиша колко много значи за мен. Дано всеки един от вас открие и тук , но и не само тук, поне веднъж в живота си такъв човек като нея- истински приятел.
Когато казвах, че с нея се познаваме от тук, доста така наречени хора ми се присмяха, но сбъркаха ...
А тя е първия човек преминал бариерата. Първата истинска приятелка и аз съм щастлива че я познавам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар