сряда, 27 юни 2007 г.

Имало едно време


Имало едно време ......

Така започват приказките за деца. Поне тези които на мен ми четяха. Отдавна не съм дете, но все още чета приказки. (сигурна съм, че вече ви разсмях) Чета ги понеже са толкова истински и толкова реални, че едва ли си даваме сметка за това.

Те се кaтo живота, който живеем. Има своите принцове и принцеси, лоши герои и добри феи, които винаги ще ти помогнат. А уж са детски работи. Ама не са. От доста време много обсъждаме какво искаме от живота, а мен ме попитаха, кое е това всичко което искам и сега мисля да отговоря.

Искам моята приказка, която някой ден ще започне с „Имало едно време”. Искам препядствия в живота с които да се боря. И всеки път да става все по- трудно и все по- трудно. Искам да се преборя с онези зли магьосници, които живеят за да ми пречат. Искам да се страхувам, но в този страх да бъда смела, за да продължа напред с още по- голяма увереност.

Но тъй като и аз съм жена искам си и един принц( не е задължително на бял кон), който да ме намири когато най- малко очаквам. А какъв трябва да е принца ли? Реален и истински. Такъв, който да не се страхува от препядствията, които ще срещне в живота. Някой, който да вярва в себе си и сам да знае цената си.Който също като мен не просто да иска много, а да иска всичко.

И накрая приказката винаги има край, а моя искам да е- не не искам края ще е:

И живели дълго и щастливо до края на дните си....

Публикуване на коментар