Спектакъл

Пред огледалото отново слагаш маската, предстои поредното ти представление. Вчера ти игра във драма, а днес поставяш грим отново за комедия.

Сресваш косите си и взираш се в огледалото. Повтаряш същите реплики, които изрецитира в друго едно представление. Все още не ни си ги забравила. Усмихваш се! Обличаш отново костюма и стоиш все така пред огледалото.

Време е да излезеш на сцената. ....

Смееш се , говориш, плачеш, крещиш. Играеш поредната роля, която някой написа за теб. Играеш, усмихваш се, макар, че всъщност, накрая трябва да пророниш сълзи ....

А те ти се смеят....

Подиграват се на болката и оправдават, се че комедия било това.

Но сред усмивките на хората, май те носят маските сега.....

Антракт ....

Отново влизаш през вратата с табелата, където твоето ими пишеше там, сега те са се накривили, но това е твоето място, където дори със грим и маски , все пак можеш да бъдеш себе си.

А там твоята вярна приятелка те чака. Усмихваш се и на нея.

Почивката минава бързо ...

Отново излизаш на сцената. Започва отнова твойта игра. Раздаваш всичко от себе си, раздаваш всякаш играеш за последен път.

И край!

Падат завесите!

После отново се вдигат!

Ти стоиш на средата на сцената, усните изричат дежурното , но тихо Благадаря. Сред аплодисментите, сред хората ти за пореден път си сама.

И отново влизаш в стаята, където можеш да бъдеш единствената ти. Грима изтриваш. Събличаш дрехите, а твоята приятелка я няма пак до теб да постои. Нахлузваш бързо