Завалях тихо в душта си.
Промих раните в сърцето си!
Напоих пустинните чувства!
Валях на мънички капки!
Ветровете разъбркаха думите,
а аз ги произнасях едва.
Понесоха се в полет далечен,
помахах им нежно с ръка.
Валях по циментовият перваз,
по павираната притихнала улица.
Морето прегърна крясъка ,
превърна го във вълна.
Отнесе го в дълбините си
и спусна се тихо нощта.
Навалях се! Нарисувах се в стих!
Превърнах сълзите във бисери,
събрах си всички разпиляни парчета,
демоните си победих
Няма коментари:
Публикуване на коментар