Гримиран в цветно град,престорен ден.
Измислен порцелонов свят.
Отворени очи на слепи хора.
Допир на пречупени ръце.
Черно-бели стари снимки
и пресъхнало море.
Устни, думи неизричащи.
Хора разделени от невидими стени.
Сърца обречени на необичане.
Ангелски изхвърлени криле.
Неочакване на ново утре.
Незабърсан по бюрото прах.
Потушени от пожари чувства,
спрял към светлината бяг.
Недовършен стих.
Почти завършена картина.
Избягал миг.
Неспрял на гара влак.
Престорен ден в гримиран град.
Разрушени порцеланови стени.
Усмивки станали невидими,
огън дето вече не гори.
Затворени очи.
Светът се движи пак.
Довършен стих.
Избърсан от бюрото прах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар