сряда, 28 март 2018 г.

Маски

Не искам да те слушам! 
Наслушах се на празнословия и обещания, превръщащи се в нищо или пък в лъжи.
Превърнах се, заради теб и аз в лъжкиня. 
Лъгах теб! Него! Нея! Лъгах себе си!
Повярвах си за миг, че мога и да съм различна.Скрих сърцето си, което носех в длани, за да мога просто да го подаря. 
В замяна не очаквах нищо, просто да го пазиш!

Научих се насилствено да се усмихвам!
И сложих маска, за да скрия чувствата, които още мога да изпитвам.
Помниш ли? От теб това научих - да се крия.
Да не вярвам в хората.
Да не вярвам в теб!
Да не вярвам в него!
В нея! В себе си!
И в нищо!

Фалшива съм! Не съм това, което виждаш.
Скрих се в дупките на раните, които останаха незакърпени.
Студена съм! Ще видиш ли коя съм всъщност?
Изпепелена бях от собствена топлина,
която нераздадена пожарища създаде
и аз във нея с крясък изгорях.

Сега под маската съм никоя.
Останах без лице!
Останах без сърце!
Останах с нищо!

Сега не искам да те слушам!
Предпочитам да стоя сама с тишината.
В нея няма празнословия или пък обещания.
Няма маски, нито роли.

Фалшива съм! Прикривам болката в сарказъм...
някак трябваше да оцелея ...
Някак трябваше да се спася


 


Публикуване на коментар