Маски

Не искам да те слушам! 

Наслушах се на празнословия и обещания, превръщащи се в нищо или пък в лъжи.

Превърнах се, заради теб и аз в лъжкиня. 

Лъгах теб! Него! Нея! Лъгах себе си!

Повярвах си за миг, че мога и да съм различна.Скрих сърцето си, което носех в длани, за да мога просто да го подаря. 

В замяна не очаквах нищо, просто да го пазиш!

Научих се насилствено да се усмихвам!

И сложих маска, за да скрия чувствата, които още мога да изпитвам.

Помниш ли? От теб това научих - да се крия.

Да не вярвам в хората.

Да не вярвам в теб!

Да не вярвам в него!

В нея! В себе си!

И в нищо!

Фалшива съм! Не съм това, което виждаш.

Скрих се в дупките на раните, които останаха незакърпени.

Студена съм! Ще видиш ли коя съм всъщност?

Изпепелена бях от собствена топлина,

която нераздадена пожарища създаде

и аз във нея с крясък изгорях.

Сега под маската съм никоя.

Останах без лице!

Останах без сърце!

Останах с нищо!

Сега не искам да те слушам!

Предпочитам да стоя сама с тишината.

В нея няма празнословия или пък обещания.

Няма маски, нито роли.

Фалшива съм! Прикривам болката в сарказъм...

някак трябваше да оцелея ...

Някак трябваше да се спася